Атлантическата херинга има изключително разнообразни гени от имунната система, вероятно заради продължителния натиск на болестотворните организми върху огромните ѝ пасажи. Учените откриват разлики както във вариантите на тези гени, така и в броя им между отделните риби. Това разширява разнообразието на имунните профили в популацията, но не означава, че херингите не боледуват.
Какъв е актуалният повод
Phys.org представя резултатите на 31 август след съобщение на Texas A&M University от 28 август. Самото изследване вече е публикувано в Science Advances. Новината е за необичайно голямо генетично разнообразие при атлантическата херинга, а не за открит нов вид риба или за ново лечение.
Изследователите разглеждат гените от клас II на главния комплекс за тъканна съвместимост, известен като MHC. Тези гени участват в разпознаването на чужди белтъчни фрагменти. Различните им варианти не разпознават всички такива фрагменти по един и същи начин.
Пасажът е предимство, но създава и натиск
Атлантическите херинги образуват огромни пасажи. Според авторите животът сред толкова много други риби създава условия за разпространение на вируси, бактерии и паразити. Те свързват установеното разнообразие с естествен подбор, действал през дълъг еволюционен период.
Това е предложеното обяснение за наблюдавания модел. Изследването не проследява един пасаж през милиони години и не измерва пряко всяка минала инфекция. Затова е важно да се разграничат днешното сравнение на геномите и изводът за процесите, които вероятно са ги оформили.
Две различни измерения на разнообразието
Първата разлика е в участъците, определящи свързването и представянето на чуждите белтъчни фрагменти. Втората е в броя на самите MHC гени. Така две риби могат да се различават не само по вариантите на определен ген, но и по комбинацията от налични гени.
Полезно е това да се мисли като разнообразие от набори, а не като една обща скала от слаб към силен имунитет. Много различни набори в популацията не означават, че всеки отделен екземпляр разполага с всички възможни варианти. Именно това разграничение предотвратява подвеждащия извод, че всяка херинга има универсална защита.
Защо дългото прочитане на ДНК помага
Екипът изследва пълните геноми на 14 риби от три географски места. Използвано е секвениране с дълги прочити. Методът позволява да се разграничат сложни групи от много сходни последователности, които трудно се възстановяват от къси откъси.
Разликата е между откриването на отделни парчета и възстановяването на тяхната подредба. Когато близки гени си приличат, информацията за по-дългия съседен участък помага да се определи кое копие къде се намира. Така техническият метод е част от обяснението защо разнообразието сега може да бъде описано по-точно.
Какво показва резултатът и какво остава отворено
Авторите съобщават за разнообразие, надхвърлящо описаното при други изследвани гръбначни, включително човека. Това сравнение е за конкретни имунни гени, не за цялостно превъзходство на един организъм над друг. То не позволява да се класират видовете по обща устойчивост към всяка болест.
Четиринадесетте генома също не са пълен опис на всички херинги. Следващата стъпка, посочена от учените, е сходният подход да се приложи при други видове. Тогава ще стане по-ясно дали крайното разнообразие е свързано с огромната численост на херингата, или досегашните методи са прикривали подобни картини и другаде.
